Глава 12

 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, 

 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 

 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни, 

 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. 

 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той; 

 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема", 

 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? 

 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове. 

 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? 

 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост. 

 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него. 

 Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена", 

 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее. 

 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. 

 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него; 

 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си; 

 понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си. 

 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря, 

 нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума; 

 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни"; 

 и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан"); 

 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 

 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, 

 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата. 

 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото,ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата! 

 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето". 

 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят. 

 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; 

 защото нашият Бог е огън, който пояжда.