Глава 4

 И тъй, какво ще кажем, че нашияо отец Авраам, е намерил по плът? 

 Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. 

 Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда". 

 А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; 

 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда. 

 Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:– 

 "Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити; 

 Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях". 

 Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени за правда". 

 то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан. 

 И той обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях. 

 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан, 

 Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра. 

 Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата, то вярата е празна, и обещанието осуетено; 

 понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление. 

 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни, 

 (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува. 

 Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство". 

 Без да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, – 

 обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава, 

 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. 

 Затова му се вмени за правда. 

 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, 

 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, 

 Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.