Глава 18

 Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки: 

 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. 

 О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си"; 

 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. 

 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, 

 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. 

 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! 

 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? 

 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята? 

 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча: 

 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. 

 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. 

 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия. 

 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника. 

 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси. 

 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги. 

 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. 

 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него. 

 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? 

 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 

 а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си. 

 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай! 

 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат. 

 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство! 

 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 

 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси? 

 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно. 

 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. 

 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство, 

 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот. 

 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците. 

 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, 

 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 

 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше. 

 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси. 

 И като чу, че минава народ, попита какво е това. 

 И казаха му, че Исус назарянинът минава. 

 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! 

 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене! 

 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го: 

 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам, 

 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели. 

 И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.