Глава 20

 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. 

 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си. 

 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни; 

 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха. 

 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото. 

 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни? 

 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите]. 

 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите. 

 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз. 

 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз. 

 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: 

 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата. 

 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз? 

 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе. 

 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо*(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър? 

 Така последните ще бъдат първи, а първите последни. 

 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече: 

 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт, 

 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен. 

 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него. 

 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство. 

 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем. 

 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми. 

 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя. 

 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях. 

 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; 

 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; 

 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина. 

 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му. 

 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов! 

 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов! 

 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя! 

 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни. 

 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.