Глава 11

 Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш. 

 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, - 

 Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята. 

 Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда; 

 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото дето падне дървото, там ще си остане. 

 Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха. И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни; 

 Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне. 

  Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабее гласа на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове (Еврейски: дъщери) на песента ще отслабнат; 

 Както не знаеш как се движи (Еврейски: какъв е пътят на) духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, който прави всичко. 

 Още, когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато миндала се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, - 

 Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри. 

 Преди да се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца, 

 Наистина светлината е сладка, И приятно е на очите да гледат слънцето; 

 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал. 

 Да! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета. 

 Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета. 

 Весели се, младежо, в младостта си, И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по нравите (Еврейски: пътищата) на сърцето си, и според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд. 

 и колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи. 

 За това отмахни от сърцето си досадата, И отдалечи от плътта си всичко що докарваневоля; Защото младостта и юношеството са суета. Глава 12 

 Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина. 

 Думите на мъдрите са като остни; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир. 

 А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта. 

 Нека чуем свършека на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на човека; (Или: това е длъжността на) 

 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.