Глава 109

 (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя; 

 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език; 

 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина. 

 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва. 

 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми. 

 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му. 

 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях. 

 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му. 

 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица, 

 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб. 

 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му. 

 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му. 

 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им. 

 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи; 

 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята, 

 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви. 

 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него. 

 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му. 

 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва. 

 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми. 

 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме, 

 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене. 

 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец. 

 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си. 

 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава. 

 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си, 

 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи. 

 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели. 

 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха. 

 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля; 

 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.