| Глава 30 |
1 | Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си; |
2 | Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала? |
3 | От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена; |
4 | Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна. |
5 | Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци. |
6 | Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите. |
7 | Ревяха между храстите. Събираха се между тръните; |
8 | Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята. |
9 | А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка. |
10 | Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми. |
11 | Тъй като Бог е съсипал достолепието ми* и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене. |
12 | Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+, |
13 | Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници. |
14 | Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене. |
15 | Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак. |
16 | И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха. |
17 | През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват**. |
18 | Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми. |
19 | Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах. |
20 | Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш. |
21 | Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш; |
22 | Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята. |
23 | Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи. |
24 | Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си? |
25 | Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха? |
26 | Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината. |
27 | Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха. |
28 | Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ. |
29 | Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците. |
30 | Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън. |
31 | Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи. |