| Глава 6 |
1 | А Иов в отговор рече: - |
2 | Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните! |
3 | Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени. |
4 | Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене. |
5 | Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите? |
6 | Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето? |
7 | Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие. |
8 | Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! - |
9 | Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече! |
10 | Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия. |
11 | Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа? |
12 | Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни? |
13 | Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението? |
14 | На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия. |
15 | Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци, |
16 | Които се мътят от леда, И в които се топи снегът; |
17 | Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си; |
18 | Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят; |
19 | Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха; |
20 | Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха; |
21 | Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте. |
22 | Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си? |
23 | Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците? |
24 | Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил. |
25 | Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават? |
26 | Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър? |
27 | Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си. |
28 | Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа |
29 | Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми. |
30 | Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото? |