Глава 4

 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: - 

 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори? 

 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил. 

 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил. 

 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се. 

 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда? 

 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните. 

 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат. 

 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват. 

 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват. 

 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват. 

 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него: 

 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците, 

 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости; 

 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха; 

 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас: 

 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си? 

 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, - 

 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци! 

 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги. 

 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.