Bulgarian Bible

Лука 22

Лука

Index

Глава 23

1

 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата. 

2

 И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар. 

2

 О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса. 

3

 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш. 

4

 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек. 

5

 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук. 

6

 А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът. 

7

 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим. 

8

 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него. 

9

 И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори. 

10

 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. 

11

 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата. 

12

 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг. 

13

 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им: 

14

 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате. 

15

 Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание. 

16

 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна. 

17

 А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник]. 

18

 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава. 

19

 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница). 

21

 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го! 

22

 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна. 

23

 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха. 

24

 И Пилат реши да изпълни искането им: 

25

 Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им. 

26

 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса. 

27

 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него. 

28

 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си; 

29

 защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. 

30

 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни. 

31

 Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото? 

32

 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят. 

33

 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво. 

34

 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях. 

35

 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник. 

36

 Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: 

37

 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си. 

38

 А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар. 

39

 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас! 

40

 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? 

41

 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. 

42

 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. 

43

 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая. 

44

 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, 

45

 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата. 

46

 И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна. 

47

 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен. 

48

 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди. 

49

 А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. 

50

 И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, 

51

 който не беше се съгласил с намерението и делото им,_— от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,_— 

52

 той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло. 

53

 И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган. 

54

 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше. 

55

 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му. 

56

 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта. 

Лука 24

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: