Глава 4

 А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена, 

 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня. 

 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб. 

 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"]. 

 Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече: 

 На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), — 

 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. 

 А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш". 

 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу; 

 защото е писано: — "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят: 

 и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си". 

 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог". 

 И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време. 

 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност. 

 И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха. 

 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете. 

 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: — 

 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените, 

 да проглася благоприятната Господна година". 

 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. 

 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши. 

 И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син? 

 А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина. 

 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. 

 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; 

 а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска. 

 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман. 

 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв, 

 и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу. 

 Но Той мина посред тях и си отиде. 

 И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден; 

 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт. 

 И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас: 

 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий. 

 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак. 

 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат? 

 И слух се разнесе за Него по всичките околни места. 

 И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея. 

 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше. 

 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги. 

 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. 

 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях. 

 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен. 

 И проповядваше в галилейските синагоги.