Bulgarian Bible

Марко 13

Марко

Index

Глава 14

1

 А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят. 

2

 Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа. 

3

 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алавастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. 

4

 А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 

5

 защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея. 

6

 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене. 

7

 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас. 

8

 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение. 

9

 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори. 

10

 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде. 

11

 Те, като чуха, зарадваха се, и се обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде. 

12

 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата? 

13

 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него. 

14

 И дето влезе, речете на стопанина тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасхата с учениците Си? 

15

 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 

16

 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. 

17

 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. 

18

 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, които яде с Мене, ще Ме предаде. 

19

 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? 

20

 А той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 

21

 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. 

22

 И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло. 

23

 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. 

24

 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина. 

25

 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 

26

 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 

27

 И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овците ще се разпръснат". 

28

 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. 

29

 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче не. 

30

 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 

31

 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите. 

32

 Дохождат на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля. 

33

 И взе със Себе Си Петра, Якова и Йоана, и захвана да се ужасява и да тъгува. 

34

 И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете. 

35

 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки: 

36

 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. 

37

 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? 

38

 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно. 

39

 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 

40

 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят. 

41

 И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. 

42

 Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава. 

43

 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините. 

44

 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво. 

45

 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуваше Го. 

46

 И те туриха ръце на Него и Го хванаха. 

47

 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. 

48

 Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? 

49

 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията. 

50

 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 

51

 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха. 

52

 А той, като остави плащаницата, избяга гол. 

53

 И заведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците. 

54

 А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка. 

55

 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха. 

56

 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни. 

57

 Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха: 

58

 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен. 

59

 Но и така свидетелствата им не бяха съгласни. 

60

 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 

61

 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения? 

62

 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци. 

63

 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 

64

 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание. 

65

 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници. 

66

 И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника; 

67

 и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса. 

68

 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на предверието; и петела изпя. 

69

 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях. 

70

 А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува]. 

71

 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите. 

72

 И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака. 

Марко 15

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: