| Глава 7 |
1 | Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце; |
2 | Пъпът ти е както обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове; |
3 | Двете ти гърди са като две сърнета близнета; |
4 | Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск; |
5 | Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им. |
6 | Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си! |
7 | Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове. |
8 | Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончета на лоза, И благовонието на дъха* ти като ябълки, |
9 | И устата+ ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите. |
10 | Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене. |
11 | Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата, |
12 | Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си. |
13 | Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой. |