(По слав. 88). Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, Оскверниха светия Твой храм, Обърнаха Ерусалим на развалини, 

 Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, Месата на светиите Ти на земните зверове, 

 Проляха кръвта им като вода около Ерусалим; И нямаше кой да ги погребва. 

 Станахме за укор пред съседите си, Присмех и поругание пред околните си. 

 До кога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти? 

 Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти; 

 Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха. 

 Не спомняй против нас беззаконията на прадедите ни Дано ни предварят скоро Твоите благи милости. Защото станахме много окаяни. 

 Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Избави ни и очисти греховете ни, заради името Си. 

 Защо да рекат народите: Где е техният Бог? Нека се знае, пред очите ни, между народите Възмездието за пролятата кръв на слугите Ти. 

 Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; Според великата Твоя сила опази осъдените на смърт*; 

 И възвърни седмократно в пазухата на съседите ни Укора, с който укориха Тебе, Господи. 

 Така ние, Твоите люде и овцете на пасбището Ти, Ще те славословим до века, Из род в род ще разгласяваме Твоята хвала.