(По слав. 38). За първия певец Едутун*. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият. 

 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше. 

 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки: 

 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен. 

 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе; 

 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие. 

 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе. 

 Избави ме от всичките ми беззакония. 

 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това. 

 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам. 

 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села). 

 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи. 

 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.