| Глава 17 |
1 | Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака. |
2 | Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им! |
3 | Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене? |
4 | Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш. |
5 | Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат. |
6 | Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях. |
7 | Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка. |
8 | Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия. |
9 | А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си. |
10 | А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен. |
11 | Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха. |
12 | Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината, |
13 | Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, |
14 | Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте, |
15 | То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми? |
16 | При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. |