Bulgarian Bible

Битие 41

Битие

Index

Глава 42

1

 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг? 

2

 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем. 

3

 Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет. 

4

 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие. 

5

 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя. 

6

 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята. 

7

 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна. 

8

 (А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха). 

9

 Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя. 

10

 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна. 

11

 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони. 

12

 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята. 

13

 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма. 

14

 А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте. 

15

 Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона*, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука. 

16

 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона*, наистина вие сте шпиони. 

17

 И ги постави под стража за три дена. 

18

 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога: 

19

 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди+, 

20

 па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така. 

21

 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие. 

22

 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква. 

23

 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач. 

24

 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им. 

25

 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така. 

26

 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там. 

27

 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала. 

28

 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог? 

29

 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило. 

30

 Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната. 

31

 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони; 

32

 дванадесет братя сме, синове на един баща*; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя. 

33

 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия+ и си идете, 

34

 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя. 

35

 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си. 

36

 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това! 

37

 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа. 

38

 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. 

Битие 43

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: